beta-glukani

Б. Върбанова

Доц. д-р
Клиника по Педиатрия, МБАЛ Света Анна – Варна АД, Катедра по Педиатрия, МУ – Варна

Имуностимулаторите подпомагат активацията на клетките на имунната система, както директно, така и индиректно. Те могат да увеличат клетъчната пролиферация, клетъчната диференциация или и двете, да променят диференциацията на наивните CD4+ Th прекурсори в Th1 или Th2 клетки и така да модулират Th-цитокиновия
тип продукция. Това променя баланса от клетъчно-медииран и хуморален имунитет, както и класа или субкласа на имуноглобулиновия синтез. Могат и да активират алтернативния път на комплемента, което води до следните имуностимулаторни ефекти:
1. Подпомагане на представянето на антигена на Т-клетките
2. Стимулиране на В-клетките чрез В-клетъчните ко-рецептори при директно представяне на антигена на В-клетките.
3. Подпомагане функцията на дендритните клетки за запазване на В-клетъчната памет и така усилва вторичния антителен отговор.
4. Генериране на други имуностимулатори.

Субстанции

  • Микробен произход
    (ß-глюкани, пептидоглюкани,ЛПЗ, хитозан, хитин,FCA /Freund’s completeadjuvant/ и др.)
  • Растителен произход
    (ß-глюкани, полизахариди,алгинат и др.)
  • Синтетични
    (инозин димепранол, левамизол, FK 565 /мурамилов пептид/, MDP /мурамил- дипептид и др.

Действие на имуностимулаторите


In vitro
  • Mакрофагиална активност
  • Други имунни клетки

In vivo
  • Oцеляване след срещата с бактериален патоген
  • Антипаразитен ефект
  • Антитуморен ефект
  • Растеж
  • Резистентност към стрес
  • Възстановяване на имунната функция след имуносупресия

Dectin-1

Dectin-1 е лектинов рецептор, който специфично разпознава β-глюкани от бактериален, фунгиален и растителен произход. Свързването му с последните индуцира няколко сигнални пътя за активация на имунни отговори като фагоцитоза, супероксидна продукция и производство на инфламаторни цитокини.

Toll-Like рецептори

TLRs са трансмембранни рецептори от нова протеинова фамилия. Те се експресират върху макрофаги, дендритни клетки, ендотелни клетки, В и Т лимфоцити. Повече от 13 представителя на тази фамилия съществуват при човека. TLRsразпознават различни микроорганизми. Свързването с тях води до индуциране на вътреклетъчни сигнални пътища.
В експериментални проучвания е доказано, че β-глюкани могат да активират TLR2/4 на макрофагите и да увеличат цитокиновата продукция на TNF-α и IL-12 чрез NF-κB. Нещо повече, сигналите от TLRs и дектиновия рецептор са във взаимодействие и взаимно се потенцират.

Мехънизъм на действие

Повечето β-глюкани навлизат в проксималната част на тънкото черво и се улавят от макрофагите, където се интернализират и фрагментират. После се транспортират от тях до костния мозък и ретикуло-ендотелната система. Малките фрагменти се отделят от макрофагите и могат да се свържат с различна потентност с други имунни клетки, което води до разнообразни имунни отговори. Счита се, че като повечето имуностимулатори, β-глюканите активират както неспецифичния, така и специфичния имунен отговор. Една съществена особеност на тяхното действие, обаче, е липсата на поларизация на имунния отговор към Th-1 или Th-2. Последни проучвания при експериментални модели показват увеличение на регулаторните Т лимфоцити (T-reg) под действие на β-глюканите. Това важно обстоятелство разширява възможностите за тяхното приложение без потенциални рискове от възникване на автоимунитет. Необходими са клинични проучвания, които да потвърдят впечатляващите резултати от експерименталните изследвания до момента.

Клинично приложение

Индикациите за клинично приложение на β-глюканите са разнообразни и включват освен широк спектър от вирусни, бактериални, микотични и протозойни инфекции, така също и антитуморна терапия, радиационна болест, атеросклероза, възстановяване след тежки физически натоварвания, стрес, заздравяване на рани.

Заключение

Бета глюканите са перспективна група имуностимулатори, чиито отдавна известни, емпирично доказани свойства се потвърждават в съвременни експериментални проучвания.
Бъдещи клинични проучвания ще разширят познанията ни относно тяхната роля като терапевтици в имунната защита на човешкия организъм.