Имунната система на всеки човек е уникална по рода си и се явява защитата на тялото от първа линия срещу нашественици. Това са така известните болестотворни микроорганизми – вируси, бактерии и гъбички, алергени и имуногени, както и от процеси водещи до онкологични заболявания. Имунната система е сложно проектирана, изключително гъвкава и със своя памет. А тази статия цели да даде цялостна яснота относно нейната важност и да помогне за разбиране на комплексните й и уникални механизми на действие.
- Какво представлява имунната система по своята същност?
- Кои са основните органи на имунната система?
- Органи, които служат като физическа бариера и тяхната функция
- Лимфоидни органи на лимфната система
- Костен мозък и тимус – частите на имунната система произвеждащи клетки с имунна функция
- Компоненти на имунната система
- Вроден имунитет
- Придобит имунитет
- Полагане на основи за силна имунна система
Какво представлява имунната система по своята същност?
Имунната система е сложна мрежа от клетки, тъкани и органи, работещи в абсолютен синхрон, с цел изграждане на съпротивителните сили на организма. Нейни отговорни задачи са да брани организма, да помага за излекуване от инфекции и наранявания и да осигурява правилно функциониране на всички органи и системи в тялото. В нея вземат участие различни структури като тимус, лимфни възли, далак, костен мозък, Т и B – клетки, макрофаги и др. Тя е тази, благодарение на която е възможно нашето съществуване и е интегрирана в почти всяка друга система на тялото, за постигане на устойчивост на организма към външни фактори.
Защитната способност на имунната система бива естествена, с която всеки се ражда и придобита в процеса на жизнената дейност. Изключителното усъвършенстване на специфичността на имунната защита прави почти невъзможно да се избегне разпознаването на различните вредни агенти от имунокомпетентните клетки.
Кои са основните органи на имунната система?
Имунната система се състои както от отделни клетки и протеини, така и от цели органи и система от органи. Те включват кожата и лигавиците, които функционират като бариера и частите на лимфната система, където се осъществява същинската защита.
Органи, които служат като физическа бариера и тяхната функция
Основната задача на първа линия на защита на организма срещу болестотворни микроорганизми навлизащи отвън, е да действа в посока унищожаване на нашествениците още в началото. Как точно става това? Например определен ензим, който се съдържа в слюнката, дихателните пътища и слъзната течност, разрушава клетъчните стени на бактериите.
От друга страна слузта, която се намира в бронхите помага за улавяне на голяма част от вирусните частици. След което с помощта на рефлекси като кихане и кашляне те се извеждат от дихателните пътища. Благодарение на стомашната киселина, организма бива предпазван от болести и инфекции, които могат да настъпят вследствие на прием на храна, която е неправилно обработена или замърсена.
Лимфоидни органи на лимфната система
Лимфната система се състои от първични и вторични лимфоидни органи, които имат различна функция.
Първичните органи включват костния мозък и тимуса. Тяхната главна роля е да произвеждат специални клетки на имунната система със защитни функции.
Вторичните органи са лимфните възли, далака, сливиците и някои тъкани в различни слоеве на лигавиците в тялото, например в червата. Именно в тях клетките на имунната система вършат действителната си работа, тоест да се борят ефективно с попадналите вече там болестотворни микроорганизми.
Костен мозък и тимус – частите на имунната система произвеждащи клетки с имунна функция
В костният мозък и тимусната жлеза се образуват, съхраняват и специализират клетки, които да изпълняват своите предназначени функции. Така например костният мозък произвежда всички видове кръвни клетки – еритроцити, тромбоцити, макрофаги, бели кръвни клетки, последните от които са с имунологични функции. Белите кръвни клетки, наречени още левкоцити се разделят на 5 отделни вида – неутрофили, еозинофили, базофили, лимфоцити и моноцити. Част от лимфоцитите се обособяват като B – лимфоцити, а останалите се препращат към тимуса, където узряват като Т – лимфоцити.
Тимусът е жлеза с ендокринна функция, която започва да се развива и функционира още преди раждането и достига своите оптимални размери в пубертета. Тя се намира от двете страни на трахеята, зад гръдната кост, до сърцето и е централен орган на имунната система. Тя произвежда лимфоцити и хормони. Както споменахме и по-горе лимфоцитите произхождат от клетките в костният мозък, част от които мигрират към тимуса. Там те се обучават да разпознават външни патогени или вътрешни образувания в тялото и се превръщат в Т – лимфоцити.
Компоненти на имунната система
Най-общо казано компонентите на имунната система се обособяват в две големи групи – вроден или неспецифичен имунитет и придобит, или специфичен имунитет. Между тях съществува тясна взаимовръзка, която им позволява да генерират по-ефективен имунен отговор.
Вроден имунитет
Вроденият имунитет започва да действа още при раждането и осигурява първата линия защита на тялото чрез физическите бариери. Това е бързата, първична реакция на имунната система на организма, която започва да противодейства мигновено, в момента на попадане на даден патоген. Представители на вроденият имунитет са неутрофили, макрофаги, клетки „естествени убийци“ или NK – клетки (Natural Killer Cells). Тяхното действие дава възможност да се държи инфекцията под контрол, докато се активират клетките на придобития имунен отговор.
Тази бърза реакция обикновено определя ниска специфичност на механизмите на защита на неспецифичния имунитет. Това означава, че те не създават продължителна имунна защита срещу микроорганизма, който е предизвикал първоначално тяхното активиране. Освен това те действат по един и същ начин срещу всички видове чужди антигени, тоест вродения имунитет не зависи от патогена. Друга негативна страна е, че за тези механизми с ниска специфичност не е присъща способността за създаване на имунна памет, което обаче не намалява тяхното значение за защита на организма. Напротив, в много случаи те имат животоспасяваща роля и отношение към създаване на придобития имунен отговор.
Придобит имунитет
Придобитият имунитет е нова форма на защита на организма, която е по-ефективна и усъвършенствана от тази на вродения имунитет. Новото е, че при този вид имунитет вече се развива способността да се разпознават не само попадналите или появили се несвойствени за организма структури – клетки, микроорганизми, паразити, и др. Освен това и техните характерни части, техните продукти.
Това дава абсолютна специфичност на механизмите на действие на придобития имунитет, чрез които целенасочено се неутрализират и елиминират патогените. Имунният отговор се изгражда посредством клетъчни и хуморални фактори и поради тази причина специфичният имунитет се дели на клетъчен и хуморален. Повишената, усъвършенствана специфичност се заплаща обаче с това, че клетките представители на придобития имунитет – лимфоцитите изискват значително повече време – от няколко дни до седмици, за да проявят своите защитни функции.
В обобщение същността на специфичните имунни реакции се определя от свойствата присъщи на придобития имунитет, а именно:
- Имунологична компетенция
- Имунна памет
Полагане на основи за силна имунна система
Има различни методи за подсилване на имунната система, но преди това е добре да изградите здравословни навици, които ще ви осигурят целогодишно силен имунитет:
- Здравословна диета, богата на плодове и зеленчуци
- Поддържане на здравословно тегло
- Редовна физическа активност
- Контролиране на кръвното налягане
- Свеждане до минимум на нездравословни навици – тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол
- Осигуряване на пълноценен и качествен сън
- По-малко стрес
- Изрядна лична хигиена
- Прием на достатъчно витамини и минерали в това число витамин C, цинк, селен, витамин D и др.
